Фестивален бюлетин

Име, фамилия E-mail

Новини от Поглед Инфо

Новини


 

Необозрима виталност

~ 13 Януари 2012 ~

„Дуо в галантен стил” и „Виртуози” – последните два афиша на „Изкуството на барока” ни приканиха да отидем там, откъдето фестивалът започна – в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Духът на Алма матер, преплетен с бароковите послания, доловимо отпрати към съзнанието ни сигнали, а те породиха размишления. Как информацията, която трупа всеки един музикант, става познание, а техническата похватност – творене? Отговорът на Зефира Вълова и Василий Илисавски, на Ерик Босграаф и Франческо Корти е удивително прост: когато всичко това премине през сърцето… Звучи банално, изглежда лесно, но не е и дори няколко изсвирени фрази са достатъчни, за да разберем дали прекосяването в другото измерение наистина се е случило. „Музика за двама”, не „Дуо в галантен стил” трябваше да нарекат програмата си Зефира Вълова (цигулка) и Василий Илисавски (клавесин и хамерклавир). Заглавие, което съвсем точно изразява същността на техния ансамбъл: Зефира е темпераментна в цялата скала на емоциите, Василий - дискретно сдържан, но много пластичен в диалозите си с нея. Всяка една от пиесите (сонати от Франц Бенда и Моцарт, Ариозо и вариации в ла мажор от Карл Филип Емануел Бах) прозвуча като обаятелна история, изненадващи кътчета откровения в лабиринта галантен стил. Не предполагах, че цигулката може да звучи така темброво и смислово персонифицирано в различните творби, несъмнена заслуга на талантливата цигуларка. А идеята – да уловим искрите, които запалват вдъхновението на споменатите композитори от изкуството на прочутия Тартини (сонатата Didonа abandonata) и пиесите на непознатия у нас френски клавесинист Жак Дюфли (за облигатна цигулка) - ни помага да огледаме още веднъж как изкуството на Барока не свършва с граничната смърт на Йохан Себастиан Бах.

Онези, които са очаквали от добре познатия ни холандски флейтист Ерик Босграаф поредната артистична провокация, едва ли са останали разочаровани. Сонати от Хендел и Бах представи той заедно с чембалиста Франческо Корти. Сонатите на Хендел, известно е, а и Босграаф го потвърди, дават около 65% възможност за импровизация, докато сонатите на Бах са изписани с плътен авторски „контрол” над изпълнителя по отношение на орнаментацията. За музикант като Ерик, превъзходен познавач на старинната музика и практика, със свои пристрастия към джаза и рока, към съвременната музика, текстът е наистина материя, която той одухотворява с погледа на днешното време. Пиесите са предизвикателно виртуозни , но не са никакъв проблем за изпълнителя, нито за неговия партньор на чембалото. В дивно бързите темпа чухме толкова много детайли, поднесени с лекота и естественост! Контрапунктичната игра на гласовете при Бах бе опияняващо съвършена, неподозирани щрихи и акценти, звукови цветове-състояния – как ли още да опишем извънмерното удоволствие от трактовките на Босграаф-Корти. И радостта, че флейтистът доведе със себе си още един млад изпълнител, който е забелязан не само от него (двамата издават албум със сонатите на Хендел за Brilliant Classics

Янина Богданова

В-к Култура, брой 1, 2012 г.