Фестивален бюлетин

Име, фамилия E-mail

Новини от Поглед Инфо

Новини


 

Франческо Корти за клавесина и европейските школи в старинната музика

~ 03 Декември 2011 ~

Завърши петото издание на фестивала "Изкуството на барока" – поредна пълноценна и вдъхновяваща среща с музиканти, отдадени на исторически информираните практики, както е прието да се казва, на инструментите от епохата и всичко, свързано с нея. Вдъхновяваща, защото този фестивал ни показва малка, но съществена част от това, което се прави по света по отношение на тези практики, запознава ни с хора артистични, търсещи, отдадени на възраждането на бароковото изкуство и, тъй като у нас по-рядко виждаме точно такива изпълнители, именно "Изкуството на барока" ни води в желанието ни да търсим още и по-надълбоко иначе толкова любимата музика, която смятаме, че познаваме.

Завърши петото издание на фестивала "Изкуството на барока" – поредна пълноценна и вдъхновяваща среща с музиканти, отдадени на исторически информираните практики, както е прието да се казва, на инструментите от епохата и всичко, свързано с нея. Вдъхновяваща, защото този фестивал ни показва малка, но съществена част от това, което се прави по света по отношение на тези практики, запознава ни с хора артистични, търсещи, отдадени на възраждането на бароковото изкуство и, тъй като у нас по-рядко виждаме точно такива изпълнители, именно "Изкуството на барока" ни води в желанието ни да търсим още и по-надълбоко иначе толкова любимата музика, която смятаме, че познаваме.

Последният концерт беше в Аулата на Софийския университет "Св.Климент Охридски" на дуото Ерик Босграаф – блокфлейта и Францеско Корти – клавесин. Срещали сме ви няколко пъти в "Алегро виваче" с холандския виртуоз Ерик Босграаф. Неговата кариера продължава да се развива в посока нагоре, с доста успехи, награди и нови записи на европейския музикален пазар. Ерик, вече като приятел на предаването и този път не ни разочарова и ни донесе съвсем новия си компактдиск с ансамбъл Кордевенто, в който са включени 4 концерта от Бах. 

А ето и госта, с когото за първи път се срещаме на българска сцена – чембалистът Франческо Корти. Биографията на 26-годишния италианец е впечатляваща наистина – учил и специализирал в няколко от най-добрите европейски школи във Франция, Швейцария, Холандия. Свири с "Музикантите на Лувъра" – един от най-добрите ансамбли във Франция. Работил с "Концерт на нациите" на Жорди Савал, "Музика ад Ренум" на Йед Венц и т.н.

Ето какво разказва Франческо Корти за първите си стъпки в бароковата музика.
(интервюто можете да чуете в звуковия файл под снимката на сайта на БНР тук)

Роден съм в музикантско семейство и двамата ми родители винаги са се интересували от бароковата музика, така че съм израснал основно с нея. Дори трябваше да открия романтичната музика по-късно, защото не я харесвах много. Така че, когато започнеш да се интересуваш от барокова музика, веднага попадаш на инструментите от епохата, поради неизбежната връзка. Аз открих клавесина доста късно – започнах с пиано, учил съм също чело и орган. И тогава имах възможност да отида на майсторски клас при Кристоф Русе и наистина ми хареса инструмента, маниера на свирене. Така се случи при мен.

През 2006 година Франческо Корти печели конкурса „Йохан Себастиан Бах” в Лайпциг. Сподели с усмивка, че това е било прекрасно изтезание – хубави спомени от това, че е победил, но и 3 седмици тежко състезание, основно с музиката на Бах и ... много усилия.

Разбира се, беше голяма чест да ме определят за победител и, тъй като бях в Лайпциг за първи път, беше чудесно изживяване да съм на мястото, където Бах основно е работил.

В разговора ни неизбежно идва ред на работата му с "Музикантите на Лувъра" – ансамбъл, базиран в Гренобъл. Негов ръководител е Марк Минковски – един от най-уважаваните диригенти и специалисти в областта на барока и класиката. Именно той кани Франческо Корти да се присъедини към състава.

Бях голям късметлия да ме поканят. Стана случайно. Имах концерт с диригента Габриел Гаридо в Париж, на който по случайност Марк Минковски бил поканен да присъства. Той търсеше нов клавесинист за ансамбъла "Музикантите на Лувъра" и ме повика да работя с тях. Това беше през 2007. Сега съм основен член на състава, но и често съм солист, което е много хубаво. Много съм благодарен за тази среща с Марк. Най-вече защото той ме накара да открия музика, която иначе не бих свирил. Свирили сме много Хайдн, много Моцарт и то в Залцбург, а това е най-доброто, което можеш да си пожелаеш. Той е много отворен диригент, който иска да открива и по-малко познат репертоар. Освен всичко това е много приятна група с много хубави хора.

Интересно ми беше млад музикант като Франческо Корти, космополит, разграничава ли различни школи в бароковото свирене?

Учил съм клавесин в Швейцария, учил съм с французи, основно с Кристоф Русе, след това учих и в Холандия, работил съм доста с германски музиканти, но никога не съм учил в Италия, така че аз не съм възпитаник на италианската школа. Там няма много място за солисти на клавесин, повече се свири басо континуо, което има съпровождаща функция. Не бих казал, че имаме школа – не и за солисти. Също и не съм свирил италианска музика отдавна. Смятам, че най-доброто, което може да направи всеки млад изпълнител, е да отиде и на място да проучи различните школи, след което да си избере за себе си това, което смята за правилно, което пасва на музикалността му. Много уважавам германската изпълнителска школа, намирам я за много сериозна. Взел съм много и от французите, защото свиря много във Франция. Те имат този усет за красотата, за чистия звук. Приоритет при тях е естетиката, красотата е на първо място, дори преди точността и правилата. При холандците не винаги съм съгласен с всичко, но пък е много интересно. Италианците са по-практични, но пък са по-забавни.

Като става дума за различния маниер в различните школи и държави, как се работи с ансамбъл на Жорди Савал, където винаги има екзотика в подбора на музиканти? Франческо Корти разказва:

Репетициите са традиционно на 4 езика през цялото време. Всичко се смесва, но е много хубав оркестър, музикантите винаги са наистина много добри и атмосферата е чудесна. Жорди е изключителен, има чар. Когато излезе на сцената, а дори и на репетиция, очарованието му е много силно. Много ме респектира. Също и съпругата му, Монсерат Фигерас, която за голямо съжаление почина миналата седмица – но тя също беше изключително харизматичен музикант. Изпълнител в най-дълбокия смисъл. Не работя с този ансамбъл постоянно, но винаги е много силна емоция. Научавам много.

И като говорим за учене и откриване на нови музикални територии, Франческо Корти разказа пред малка група любопитни млади хора н НМА „Проф.Панчо Владигеров”, където беше организиран уъркшоп, че барокистите се позовават на различни трудове и открития на музиковеди. Попитах го не предпочита ли сам да се рови и да издирва материали. Той най-откровено се засмя и ми отвърна:

Твърде мързелив съм да го правя. Правя свои проучвания за някои специални проекти. Напоследък, например, работя много по испански произведения за пиано, защото съм много заинтригуван от музиката в Испания по времето на Скарлати. Не е писано много за това, не се откриват лесно и печатни издания. За основния репертоар има толкова много написано от именити музиколози, че можеш просто да започнеш с четене. След което, разбира се, проверяваш как това се отнася към самата музика, защото това е идеята. Не съм музиколог, нямам претенции. Основно чета книги и трудове. Ако трябва да избирам към какво да се насоча в момента, това биха били Скарлати и неговия съвременник Алберо. Има записани много малко негови произведения, при това не добре, така че това бих работил в момента.          

Чуйте интервюто на Ирена Гъделева с Франческо Корти на линка под снимката, след като влезнете на сайта на БНР тук.