Фестивален бюлетин

Име, фамилия E-mail

Новини от Поглед Инфо

Новини


 

Половината български цигулари с шеметна кариера в чужбина

~ 23 Януари 2011 ~

Професор Йосиф Радионов:"...Смятаната за един от най-добрите изпълнители на старинна музика Зефира Вълова е сред водачите на западноевропейски бароков оркестър..."

Броят на цигуларите у нас намалява с поразяваща сила. Половината от българските цигулари намират реализация в чужбина, коментира проф. Йосиф Радионов - професор по цигулка в Националната музикална академия "Панчо Владигеров", солист, камерен изпълнител и педагог.

Редом с Румъния, Русия, Полша, Чехия и Украйна страната ни захранва много състави с дълголетна история и традиции в класическата музика в Западна Европа, отбелязва музикантът, цитиран от БТА.

Младата смяна български цигулари - професионалисти, стои начело на едни от най-добрите оркестри в света, посочи той.

Мирослав Чакърян е водач на Симфоничния оркестър в Йоханесбург. Веселин Пантелеев оглавява прочутия Кралски Концертгебау оркестър в Амстердам. Спечелилият овации на широк кръг любители Васко Василев е концертмайстор в Лондонския Кралски театър "Ковънт Гардън".

Смятаната за един от най-добрите изпълнители на старинна музика Зефира Вълова е сред водачите на западноевропейски бароков оркестър. Концертмайстор на операта в Хамбург е българката Йоана Каменарска. Младият русенски цигулар Светлин Русев ръководи парижки оркестър. Пловдивчанинът Мичо Димитров заема същия пост в Симфоничния оркестър на Холандското радио.

Първата и останала единствена жена концертмайстор в Метрополитън опера в Ню Йорк е българката Елмира Дърварова. Живеещият в Германия Мартин Пантелеев е сред постоянните гост-диригенти на Софийската филхармония. Най-яркият от съвременното поколение цигулари Минчо Минчев е професор във Висшето училище за музика "Фолкванг" в германския град Есен.

Но докато навън се радват на създаваното от българите изкуство, у нас броят на цигуларите намалява с поразяваща сила.

Докато преди 40 години кандидат-цигуларите в Държавната музикална академия са били 60 за 12 места, тази година съотношението е 11:12, разказа той.

По думите му това е отражение от световна тенденция, но у нас темпото на свиване на класическата музикална дейност е много силно.

В условията на съвременна глобализация хората имат други музикални идоли и кумири, посочи професорът. Тъга сред музикантите предизвиква споменът за наскоро отшумелия 20 век, в който познаването на музиката на Бетховен, Моцарт, Вивалди, Бах, Шуберт и др. е било условие за оценка на цивилизоваността на един човек, коментира специалистът.

Докато днес в Европа се закриват състави, в Далечния Изток процъфтява интересът към струнните инструменти. Неслучайно драстично се увеличават лауреатите на международни конкурси от жълтата раса, отбеляза проф. Радионов. Млади български музикални педагози вече са намерили препитание там и се радват на пълни класове с деца и възрастни, които желаят да свирят за естетическо удоволствие, каза той.

http://www.inews.bg