Фестивален бюлетин

Име, фамилия E-mail

Новини от Поглед Инфо

Новини


 

Две в едно: Интервю с номинираните за "Музикант на годината" 2009

~ 29 Април 2009 ~

За първи път БТР Алегро виваче прави класация за “Млад музикант на годината”. Номинирани са 8 кандидати. Определили са ни да гласуваме за един. Но! Ако безспорните са няколко, защо да не поделим наградата? Млад музикант: какво значи “млад”? би възкликнал някой, та всички те започват още на по 4-5-годишна възраст и когато уж са млади, вече имат почти 20-годишен професионален стаж. Извоюваните награди, въпреки трудностите на ежедневието, самофинансирането в собствени инструменти и поддръжката им, държавното неглиже (на лични разноски, дори по конкурсите) ги прави мъдри, още на тази възраст. Преценете сами.

 ЗЕФИРА ВЪЛОВА (25 год) –  цигулка
Награди: за деца-цигулари в Благоевград (1996); Международен конкурс "Недялка Симеонова" (2002); "Млади музикални дарования" за камерна музика - сонатно дуо (2000); "Светослав Обретенов" - клавирно трио (2002); Първи международен конкурс за австрийска камерна музика - София (2008) - клавирно трио; с ансамбъл Арс Барока са обявени за `Ансамбъл на 2007 година`, в класацията “Музикант на годината” на Алегро виваче.
Концертмайстор на камерен оркестър „Орфей" и солист; на дамския Voodoo Orchestra със солист Васко Василев; на Софийски фестивален оркестър; втори и първи концертмайстор на Оркестъра на Класик ФМ радио и солист
Член на Бароковия оркестър на Европейския съюз; Националния младежки оркестър на Холандия
Камерна музика във формации с пианиста Веско Стамболов, Теодосий Спасов, ансамбъл Арс Барока, консорт за старинна музика Concerto Antico. Инициира първия в България ежегоден фестивал ¨Изкуството на Барока¨.
От седмица е на специализация – исторически изпълнителски практитки, в най-големия факултет за старинна музика в Тросинген, Германия.   

 

Зефира Вълова:
Не греша ли с избора? Останах в България....

 

Преминала си през школата на Йосиф Радионов, Стойка Миланова, преди това на Райна Манолова, но и през майсторските класове на световни имена като Ифра Нийман, Кеворк Мардиросян, Минчо Минчев с какво всяка от тях те обогати?
От контактите си с различни преподаватели научих, че музиката и изпълнителството са субективни изкуства. Уникално е как различни музиканти подхождат към дадена творба, придават й свой облик и той бива възприет от публиката по един или друг начин. На сцената най-важното е да представиш ясно своето виждане, което предварително си изградил, осмислил и подплатил с техническа същност. В съзнанието ми всеки от тези именити цигулари е оставил ярки следи, но там са и виолистът на
Prazak Quartet, челистът на Melos Quartet, специалистът по исторически пиана Wolfgang Brunner, които вкупом образуват картина на маршрута от нотния текст през мозъка до пръстите на двете ръце.

 

Голяма част от музикантите още от гимназията заминават да учат в чужбина. Това попълва липсите в българското образование ли?
Младите музиканти заминават, защото възможностите са безкрайни, защото са жадни да научават нови неща, да се съпоставят и съревновават с колеги. Но музикантския занаят се усвоява също и със слушане, наблюдение. У нас, за щастие, все по-често се открояват афиши със солисти и оркестри от световен мащаб. Те са притегателни не само за меломаните, важно е да бъдат чути и от бъдещите професионални музиканти. Образователната ни система като цяло претърпява доста промени напоследък, музикалното образование не бива да ограничава мисълта, а да възпитава интерес, жажда за анализ и познание във всички аспекти на музикалната материя: исторически, теоретичен, хармоничен и т.н.

 

Има ли разлика сценичната реализация у нас и по света?
Не мога да обобщя, разликите в условията в различните държави са многобройни. Но запазена българска марка остават коментари от рода на: ''Плащат ни малко, да не очакват високо качество на работа!'' Навън рядко се предприема ангажимент, ако не са налице оптимални условия за изпълнителя. Обратната страна обаче, личният критерий и самоконтрол, са изключително важни при практикуването на каквото и да било занимание. Моите изяви в чужбина засега, успешно съчетават работата с удоволствието от нея.

 

Сред музикантските кръгове си вече наложено име. Трудностите, които срещна по пътя на изпълнител?
Трудно мога да се съглася с това твърдение, тъй като имената се налагат с много реклама, позициониране в информационното пространство, а моите изяви са по-скоро епизодични и в различни области: камерна музика, оркестрово свирене, проправяне на път на автентични изпълнителски практики или, иначе казано, исторически информирано изпълнение. Трудностите са постоянен спътник, често ги има и в личен план. За мен най-тъжното нещо са междуколегиалната завист и клюките.

 

И въпреки това, се реализираш в България, какво те задържа?
Макар че разочарованията не са малко, а промените твърде бавни, у дома ме задържа  надеждата, че вървим във вярната посока. Понякога обаче се питам: не греша ли с избора....

 

Носител си на доста награди от наши конкурси, това носи ли ти привилегии?
Конкурсите не са любимото ми средство за изява. Те са способ за самоусъвършенстване, биха могли да бъдат трамплин в кариерата на един изпълнител, но често са състезание между преподаватели и членове на журито, а не между самите участници. Полезни са още заради усилията, положени при подготовката, заради възможността да съпоставиш себе си със своите връстници, да калиш психиката си. Регионалните конкурси безспорно нямат голяма стойност на гигантския музикален пазар и това не важи само за българските.

 

Непрекъснато си на сцената: концертмайстор, камерен музикант или солов изпълнител, къде се чувстваш най-добре?
Изявите ми на концертмайстор започнаха доста рано, още в първата година от моето следване в Музикалната академия. Благодарение опита на Людмил Ненчев, който ми предава в съвместната работа в Оркестъра на Класик ФМ радио, се чувствам уверена в, иначе неприсъщата за мен, лидерска позиция. Камерната музика е моя слабост. Тя  съчетава солистичния подход – еднолична отговорност към нотния материал, и пълната музикална ангажираност на ансамбловото мислене и взаимодействие с другите музиканти. Свирила съм в най-различни формации и с репертоар от ранния 16 век до танго и премиери на съвременни творби. Барокът сякаш ме вълнува най-силно в момента.

 

Старинната барокова музика е малко обяснима за човека на ХХI век. Защо се насочи към нея?
Репертоарът от бароковата епоха е основополагащ материал за повечето инструменталисти. Често първите пиеси на начинаещите са от Хендел, Рамо или Тартини, поради простата фактура, ясните музикални форми. По-късно в развитието на всеки цигулар се явяват Баховите солови сонати и партити. Тези произведения и ''особения'' поглед върху тях, който ми предложиха на един майсторски клас в Германия, разшири интересите ми и започнах да експериментирам. Първоначално доста плахо, но с насърченията на проф. Радионов, навлизах все по-дълбоко. Днес вече го правя и с нужния инструментарум – цигулка по оригинален модел на Гуарнери, изработена от Христо Георгиев и с лък – копие на модел от средния Барок. След като натрупах репертоар, продължавам с все повече любопитство към класическите, ранно романтичните автори и особеностите на стила през 18-19 век.
Преходът от старата музика към по-нови епохи е не само лесен. Познаването на основите на определен жанр или форма, понякога коренно променя наложените представи за това кое как ''трябва'' да се изпълнява.

 

Инициирахте дори Бароков фестивал…
Общите интереси с колеги и участията по Международни форуми ни даде смелост да инициираме в България фестивала ''Изкуството на Барока'', който ще се проведе за трети път през ноември тази година. В програмата ще срещнем както познатите вече имена на холандците от ансамбъл Кордевенто и българския Кончерто Антико, така и Европейския бароков оркестър (EUBO), който ще представи тазгодишния си подбор на кадри, начело с музикалния директор на Фрайбургски бароков оркестър Petra Mjuleqns.

 

Ти си нашата представителка в Европейския бароков оркестър…
Оркестърът, събира ежегодно състав от 20-ина млади инструменталисти от Европейските страни с интереси към старинната музика. Обикновено приемат за един мандат, вторият може да се придобие по два начина: отново с конкурс или със специална покана - както стана при мен. Щастлива съм от този факт. Съставът е отправна точка за най-разнообразни и доста отговорни ангажименти. Подготвеността идва от водещите диригенти, високата професионална култура и дисциплина по време на турнетата. Съществува от десетки години, а негови членове вече са преподаватели или лидери на собствени ансамбли.

 

Терминът "млад музикант" не контрастира ли с факта, че на 25 години вече имате натрупан почти 20-годишен музикантски стаж – започвате на 4-5-годишна възраст?
Напълно вярно е. Още от първата продукция или концерт, които за някой е преди да са навършили 5-годишна възраст, започва да тече този ''трудов стаж''. Но, практикуването на нашата професия, включва не само запаметяването на музикален текст и възпроизвеждането му многократно пред публика, а също и създаването на музикални идеи съобразно стила, индивидуален подход при прочита на една творба и т.н. Настъпването на този момент на зрялост е субективен за всеки, но пътят със сигурност не е кратък. И все пак, освен творци сме и хора – с първите бръчки минаваме в следващата категория.

 

Какво е усещането, когато толкова очи и уши целенасочено гледат към теб с цел класация?
Преди да ми бъде зададен този въпрос не си давах сметка, за конкурсния характер на тази инициатива. Не се притеснявам. От малки свикваме със сцената, а там всяко око и ухо ни следват непоколебимо. Също така не възприемам анкетата на Алегро виваче като класация или надпревара. За мен е чест името ми да е сред тези изявени млади инструменталисти. Това само по себе си е силен стимул. Сред номинираните има толкова зрели в изпълненията за възрастта си музиканти, на които искрено се възхищавам и им желая успех!

 

Къде виждаш бъдещата си реализация?
Реализацията ми не е свързана с конкретно място. От векове музикантите са пътували непрестанно и това не се е променило до днес. Може би само оркестрантската работа е свързана с установяване на едно място, но това е една не много трудно постижима цел, която на този етап не си поставям. Публика за класическа музика има навсякъде, така че е въпрос на шанс и отчасти на личен избор къде ще ме отведе съдбата. Чувствам се български музикант с професионална култура на европеец и принадлежащ на сцената, на която съм изправена днес, била тя в Холандия, Кипър или Полша.

 

КИРИЛ ГЕОРГИЕВ  (22 год.) - ударни
Завършва НМУ „Любомир Пипков” с отличие и Диплом от Министерството на културата за високи творчески постижения. В момента е абсолвент в НМА „Панчо Владигеров”.
Записал е дискове с Теодосий Спасов; запис за Македонската телевизия.
Награди: първа награда от конкурса „Зигфрид Финк” (1997); първа награда от конкурса „Млади дарования” (1998); специална награда и награда за виртуозно изпълнение на конкурса „Музиката и Земята” (2003); първа награда на конкурса „Добри Палиев” в Пловдив (1999); първа награда на „Приз 2000” в София;
2008 г. – четири награди: първа награда и златен медал от конкурса „Светослав Обретенов”, както и специалната награда за композиция на НМА „Панчо Владигеров”; „Млад талант с изявени дарби в областта на музикалното изкуство” на Министерството на образованието и науката; 
„Нов талант на Европа”, награда от международен конкурс.
Свири съвместно на концерт с Милчо Левиев; съвместно с Младежката филхармония София и като солист, Академичният симфоничен оркестър и като солист, Бургаската, Врачанската и Видинската филхармония, оркестрите на Пловдивската опера и Софийската национална опера, оркестрите на БНР и Класик ФМ, Софийският духов оркестър, Симфониета “София”, Нов симфоничен Оркестър.
Самостоятелен рецитал на „Аполония”; в МЦ ”Борис Христов”; Алтера
Току-що се завърна участие в Германия с оркестър Italia konzert opera –  концертна програма Best of opera. (свиря с тях от три години).
Очаква го рецитал в Словения-Любляна, септември – солист на Габровския камерен оркестър, октомври – рецитал в Ловеч. 


Кирил Георгиев:
Рутината ми дава спокойствие

 

Перкусионистите обикновено имат “поверителна” мисия, видното място в оркестрите не им дава право да бъркат. Как се подготвяте?
В оркестъра всички са на показ. Какво означава – нямате право да сбъркате? При подготовката на първо място е рутината. Нито един музикант, свирейки в група, а и не само, няма право да бърка. Друг е въпросът, дали това се случва. Отговорността на солистите духачи например е не по-малка от тази на перкусиониста. В оркестъра няма “най”, всички са важни. Уж дребна наглед, нечуваема нотичка, ама предадеш ли я както трябва, прибавя блясък на изпълнението. Така се свири в много  оркестри, в България сме свикнали да не правим нищо и да искаме големи заплати.

 

Какво научи от твоите преподаватели? Чувстваш ли да има разлика между това тук и другото - навън? 
Най-важното, което научих от моите преподаватели, освен добрите музикални умения, е да бъда Човек. Изградих се благодарение на Искра и Мария Палиеви, заслужават поклон, специален и за проф. Татяна Кърпарова, при нея продължавам да се усъвършенствам! Нашата школа по нищо не отстъпва от другите. Не само тук, школата на Добри Палиев е Библията за ударните инструменти, а и навън. Никой не си разкрива тайните за съвършенство, както го прави той, обикновено ни предават базата. Затова се налага всеки сам да се развива. Въпросът е, дали иска и доколко му позволяват възможностите. Хората са казали – силните оцеляват. В началното обучение няма разлика между България и чужбина. При висшето образование усъвършенстването се превръща в приоритет на отделния изпълнител и за съжаление, там преимущество имат чуждестранните образователни системи. Но не заради проблем с преподавателския капацитет, а от чисто финансовата страна. Първо вижте материалната ни база, подкрепата и обезпечаването на всякакви музикални проекти и куп неща, показателни за липсата на отношение на държавата към хората на изкуството.

 

Създава се усещането за едно доста затворено общество – на “ударняците” както ви казват, което се проявява още от училищната възраст, интересно е да се погледне отвътре?
Затвореното общество на ударняците наистина съществува. Дължи се на  преподавателите, които най-напред правят от нас хора. За разлика от другите инструменталисти, ние сме приятели помежду си. Няма място за завист, първо на това ни научиха. Всички сме заедно, помагаме си не само в лично отношение, но и с идеи.

 

Владеете голям набор от инструменти, как се снабдявате с тях? Не е ли скъпо удоволствие?
Владеенето на голям набор инструменти е чист професионализъм. Разбира се, те са скъпи, но удоволствието да свириш на всичко е голямо! Моето хоби е да колекционирам инструменти, максимата – колкото може повече. При възможност, всичко ново, което излезе….

 

Говориш за рутината, тя обаче не винаги е позитивен елемент. Какви са качествата и уменията, които трябва да притежава добрият инструменталист-перкусионист?
Рутината е главният фактор, който ми дава спокойствие на сцената. Тя е номер 1. Мислиш ли за нотичките, си обречен. Когато си спокоен, има и емоция. Качествата са нещо относително, това може да оцени само публиката, да определи кои от тях играят главна роля. Както всеки музикант е индивидуален, така всеки човек мисли различно. Един вижда колко си артистичен, на друг прави впечатление музикалността ти.

 

Свириш непрекъснато в различни оркестри, понякога участията ти са едно след друго, разнообразни по характер, имаш ли любим състав?
Нямам. Последователните участия не ме изчерпват, напротив зареждат ме – правя го с душа и от сърцето си, за да покажа привлекателно произведенията. От оркестрите получавам хубави емоции, но най-голямо удоволствие ми доставя, когато свиря с мои приятели в камерни състави. Страхотно е. Това е средата, която обичам и в нея искам да бъда. Свиря и джаз, записвал съм няколко албума с Теодосий Спасов, работил съм с Милчо Левиев. Изключително е изживяването с такива музиканти! Когато разговорът помежду ни, става чрез инструментите. Впечатлен съм колко обикновен, нармален човек е гениалният музикант, за разлика от псевдогениалния.

 

Отражението на публиката върху теб, понякога залите са полупразни?
Разбира се, колкото публиката е повече, емоцията се засилва, за съжаление обаче в България се случва често обратното. Но, и един човек да седи срещу теб, трябва да го направиш щастлив, а музиката умее това. Крайно време е, големите български оркестри да започнат да правят образователни концерти, както е по света. Децата да бъдат научени, че класическата музика не е страшна. А като пораснат, в залите ще има не само възрастни хора, както сега. Това е причина да липсва публика, каквито и проекти да се предложат. Нима немците са по-умни, та благодарение на образователната система, си поддържат културата.

 

Ти и композираш, имаш дори награда, кога почувства нужда, сам да изразиш какво чувстваш, а не единствено да интерпретираш ноти?
Композирането беше голяма моя мечта, все отлагах този момент – защото ми трябва нагласа, развитие на идеята, а накрая всичко стана от самосебе си. Главното е да изразя това, което аз искам.

 

Наградите какво ти носят лично на теб? И какво носят наградите въобще в БГ?
Наградите са признание за труда, които съм положил в България и навсякъде. Те носят престиж, но и ангажиментът непрекъснато да доказвам на 200% защо са ми присъдени. По-лесно се взимат – защитата им е трудна, всеки очаква, дори неочакваното от теб.

 

Перкусионистите са най-шумните музиканти, влияе ли това на поведението ти в ежедневието?
Във всеки състав ние сме най-атрактивните, винаги усмихнати, весели – душата на компанията. А такива сме и в живота!

 

Как виждаш бъдещето си? Все още си в България, какво те кара да си тук?
Не съм като повечето ми колеги, които дезертьорстват, както обичам да се изразявам. Те заминават в чужбина и отказват да се върнат, за да развиваме нашата култура, а не нечия друга. Все пак трябва да има хора като мен, да искат и да бъдат там, откъдето са тръгнали. Когато станеш известен в своята родина, те уважават навсякъде. Ако пък знаят за преодолените трудности, уважението е още по-голямо. Иначе, аз съм човек на света, които носи посланието на музиката непрекъснато и навсякъде.

Номиниран си в класацията на Алегро виваче “Млад музикант на годината”. Но на 22 години (на колкото си) вече имаш почти 20-годишен "трудов" стаж?
Млад музикант…. няма граница. На 4, на 30 или когато започне зрялата ти кариера на музикант, за мен границата е много лична.

Августа Манолева

http://mono.bg/article-2772.html