Фестивален бюлетин

Име, фамилия E-mail

Новини от Поглед Инфо

Новини


 

Сурови чувства и прости усещания - интервю с Рой Гудман, сп. Лик

~ 31 Януари 2009 ~

Голямото събитие на фестивала за старинна музика бе гастролът на Бароковия оркестър на Европейския съюз с прочутия английски диригент Рой ГУДМАН. Между следобедната открита репетиция на Рой Гудман с публика и концерта в София Янина БОГДАНОВА и Радостин ЖЕЛЕВ разговаряха с именития интерпретатор на барокова музика.

СПИСАНИЕ ЛИК - Брой 1/януари 2009

След няколко малки и епизодични фестивала за старинна музика през 2007 в София стартира „Изкуството на Барока". Веднага стана ясно, че този проект на сдружението Luxuria Europae ще се разгръща с широта: концерти, придружени с изложби на мебели и костюми в стил барок, демонстрация на танци и инструменти от епохата, образователни музикални лектории за деца. В тазгодишното второ издание на фестивала се прибавиха и майсторски класове по интерпретация на барокова музика. Така една доста рехава ниша в културния ни живот започва да се запълва осезаемо, а великолепни творения на европейската музика от XVII и първата половина на XVIII век достигнаха до публиката не чрез записи (за средностатистическия роден меломан засега единствено реална практика!), а чрез съкровените преживявания в концертната зала. Дали всичко това щеше да се случи, ако не бяха онези млади български музиканти, поели след мечтата си да свирят тази музика - в голяма степен „автодидакти" в изучаването й, с кратки специализации на Запад и с безбройни часове репетиции, докато постигнат ниво, безусловно съизмеримо с най-добрите съвременни изпълнителски практики. Те създават двата български ансамбъла CONCERTO ANTICO (2000) и ARS BAROCCA(2006) - главни съучастници във фестивала, а към тях ще присъединим и холандското трио CORDeVENTO. Ерик Босграаф (блокфлейта), Изхар Елиас (барокова китара) и Алесандро Пиану (клавесин) представиха програмата „Музика от испанските земи", изпълнена само преди три месеца на известния фестивал за стара музика в Утрехт. А заедно с четирима от българските „барокисти" - концерти за флейта от Вивалди. Солист бе 28-годишният Ерик Босграаф, невероятно виртуозен и магнетичен артист, вече име сред младото поколение талантливи блокфлейтисти.

Голямото събитие бе гастролът на Бароковия оркестър на Европейския съюз с прочутия английски диригент Рой Гудман. Създаден през 1985, оркестърът е своеобразна „мобилна консерватория" и предоставя на млади музиканти от цяла Европа качествено обучение, недостъпно на национално ниво. Оркестрантите се избират всяка година след селекция от международно жури, съставено от водещи изпълнители в старинната музика. От 1989 до 2004 Рой Гудман е музикален директор на този културен посланик на Европейския съюз, който концертира из целия свят. През 2008 като гост-диригент работи над програмата Tour de France(сценична музика от Рамо - сюити из „Платея" и „Пигмалион", концерти от Льоклер и Боамортие, „Особеностите на танца" от Рьобел), изпълнена между 12 и 21 ноември във Франция, Люксембург, Германия, България и Испания.

 Г-н Гудман, в продължение на 15 години сте били музикален директор на Бароковия оркестър на Европейския съюз и от време на време продължавате да работите с него - важно ли е за вас да въвеждате нови и нови млади музиканти в тънкостите на бароковата музика, да им предавате своите възгледи и знания за нея?

- Именно с такава цел създадохме оркестъра. Искахме да предоставим възможност за изява на младите изпълнители, завършили консерватория, без всякакъв опит в изпълнението на бароковата музика. Целта е да се запознаят отблизо с живота на професионален изпълнител на тази музика. Не става дума само за свирене на старинни инструменти или усвояване на старинни музикантски техники, а за умението да пребиваваш в социална група, да се смесваш с представители на други националности, както и да понасяш изтощителното натоварване на програмата от турнета.

Оркестърът се обновява на всеки 12 месеца. Правим прослушванията около Великден. Обикновено се явяват около 100 души. От тях избираме 20-25, които ще бъдат в състава за следващата година. Но когато този срок изтече, те трябва да напуснат и да си потърсят друга работа. За щастие всяка година имаме голям късмет със съставите и големи успехи. Много съм горд, че когато пътувам из Европа и преглеждам имената на музикантите в големите симфонични оркестри, винаги виждам наши възпитаници.

Ще ви върнем към годината 1963 и легендарния запис за фирмата Decca на Miserere от Грегорио Алегри, направен от хора на Кингс Колидж, Кембридж, под диригентството на Дейвид Уилкокс. Как се чувствахте като избраник, изпълнявате с пронизителна кристалност онова зашеметяващо соло, стигащо „до" от трета октава? Дали това преживяване определи целенасочено пътя ви към старинната музика?

Miserere на Алегри записах преди 45 години. В известен смисъл да се пее това соло е семейна традиция, защото три поколения - преди мен баща ми, а след мен - моят син, сме изпълнявали като момчета тази партия. Безспорно основание да твърдя, че от ранна възраст съм „закърмен" с нея. Когато бях дете, започнах с музика от XVI и XVII век, което е странно, когато си на 7 години. Но малко по-късно, трябва да съм бил 11-12- годишен, усетих съвсем ясно, че започвам да разбирам тази музика. Също като способността да разбираш езика. Не се замисляш, постепенно музиката те пропива, изпълва кръвта ти. Всеки ден като певец съм й посвещавал 5-6 часа, после  - като ученик в музикалното училище, където се занимавах с два-три инструмента едновременно, понеже учех цигулка, пиано и орган.

С годините си поставих за цел да разбера как да направя така, че инструментите да „изпяват" музиката, но и как да разказват истории или да общуват с публиката. Постепенно се насложи и работата с автентични инструменти, което за мен е много вълнуващо заради преоткриването на изпълнителски техники и контактите с майсторите, които ги изработват - от тях получаваме информация за възможностите на инструмента и неговите характеристики. Все пак свиренето на оригинални инструменти от епохата не е музейна работа, въпреки че някои хора мислят точно така, защото съвременните музиканти и диригенти се опитват да поднесат тази музика с живеца на днешния ден.

Затова спокойно мога да кажа, че съм натрупал много голям опит и съм имал голям късмет. Понякога, като погледна назад, животът ми изглежда като мечта. Прекрасно е да си изкарваш хляба с това, което най-много обичаш да правиш!

А дали да се свири барокова музика е едновременно и наука, и емоция?

- Тук има някаква уловка (смее се). В по-голямата част от бароковия репертоар, който се изпълнява, има много, много страсти и чувства. Струва ми се обаче, че ако се анализира прекалено, се губи спонтанността на изживяването и изпълнението. Аз обичам нещата да се развиват, да израстват и в известен смисъл с моите оркестранти се стремим да откривателстваме, а не да размишляваме трескаво. За мен на първо място са суровото чувство, простото усещане, страстта. Струва ми се, подобна е била и идеята на музикантите през целия XVIII век. Композиторите са обичали от време на време да шокират и да изненадват публиката си. При Хайдн например се усеща кои неща са добавени специално заради нея. В програмата на концерта ни Tour de France, въпреки че свирим и танцова музика, има много изненади по отношение на чувствата и страстите. Едновременно мощни, екстатични взривове и тихи, рефлексивни, дори горестни моменти. Тази френска музика е изключително богата откъм характери и ако слушателят има нужното въображение, може да си представи отделните танци с техните стъпки. Твърде много произведения от барока идват направо от танците и танцовите стилове, които са били толкова разнообразни. В тази програма изпълняваме сигурно 40 различни танца. Някои от тях не са по-дълги от 30 секунди, но въпреки че не използваме пищни костюми, искрено се надявам хората да усетят чувството, страстта и цвета на музиката.

Вашата дефиниция: какво е духът на барока?

- Като че ли никога не съм се замислял по въпроса. Когато бях млад, музиката си беше музика и никой не ме караше да изучавам различните периоди и стилове. Много по-късно в живота си започнах да разсъждавам какво точно означава понятието Barocсo. Асоциирах го с разточителство, с нещо прекалено. Ако погледнете някои от архитектурните образци на периода или стенописите на някои от църквите, не може да не ви направи впечатление, че има орнаменти, които са в повече. Но държа да отбележа: тази характеристика не се отнася много за музиката, а по-скоро за останалите изкуства. Разбира се, френският музикален барок също изобилства от орнаментика, която не би трябвало да затруднява изпълнителя. Оказва се обаче, че именно там е голямата трудност - трябва да бъде изсвирена простичко, сякаш е част от речта или украшение, което сте прикачили към тоалета си. Точно тези допълнителни нещица оцветяват мелодичната линия. На това и уча музикантите: „Изсвири ми една нота, но я изсвири красиво, с характер и цвят." Постепенно осъзнах, че истинската ми страст е музиката на XVII век, камерните ансамбли, трио сонатите. Особено харесвам текстурата на петчленния струнен консорт. Обожавах да свиря с две виоли, две цигулки и групата на басо континуо. Мисля, че музикантите трябва да са свирили ранния бароков репертоар, за да могат да разберат високия барок на Бах и другите композитори.

Накъде отива днес движението на така наречените „автентици", в което и вие имате важно съучастие? Известни са записите ви с оригинални инструменти не само на барокова музика, но и на симфонии от Хайдн и Бетовен, Шуберт, Менделсон. Намерихте ли най-верните темпа, динамики?

- Как да ви кажа, записвал съм и „Планетите" на Холст със старинни инструменти. Саксофонът например много се е развил в сравнение със създадения от Адолф Сакс инструмент. Оригиналният инструмент е притежавал много повече обертонове и съвсем различна оцветка на звука. Докато съвременният саксофон има повече характер на лазерен лъч. Вярно е, че в повечето случаи развитието на инструментите с времето е по посока на подобряване на качествата им по отношение на стабилност, устойчивост на влага, температура и т.н. Но при това развитие винаги нещо се губи. Губят се нюанси в хармоничния строй на инструмента. Това е печално. От друга страна, когато композиторът е жив,  всеки иска да се запознае с него и да получи одобрението му за интерпретацията си. Ако изпълнявате например „Квартет за края на времето" на Оливие Месиен, искате лично той, докато е жив, да даде благословията си. Но веднага след смъртта на композитора диригентите започват да правят каквото си искат. Например да свирят в двойно по-бързо или наполовина по-бавно темпо, да засилват двукратно динамиката или да я отслабват. Затова цялата концепция за автентичност е много трудна. Аз имам няколко принципа и основният е да зачитам звучността и идеите на композитора. Освен това трябва да познаваш параметрите, в които работиш, възможностите на инструментите от епохата. Можеш, разбира се, да изпълняваш стара музика на съвременни инструменти, но никога не трябва да правиш неща, които са били невъзможни за изпълнение по онова време.

От двайсетина години, изглежда, дирижирането повече ви увлича от солистичните изяви?

- Вече не свиря  като солист. Дълги години бях цигулар и концертмайстор. Това беше главното ми занимание, преди да започна да „ръкомахам" пред оркестъра и да дирижирам. Опитът е важен за диригента, смятам, че с годините ставам по-добър. Наближавам шейсет и нямам търпение да остарея още, за да натрупам още по-голям опит. Това, което ми доставя огромно удоволствие, е възможността да споделям с музикантите от оркестъра идеите си.

Лесно ли се разговаря на езика на бароковата музика? Работите с най-прочутите барокови ансамбли и оркестри не само във Великобритания и Европа, но и в Австралия и Нова Зеландия.

- Като диригент работя с целия репертоар, не само с барокова музика. Със симфоничните оркестри дирижирам симфонична музика, но е вярно, че музикантите обичат да свирят барокова музика с мен, защото ми е прикачен етикет на „специалист" по барокова музика, по същия начин, както Хайдн и Шуман са мои „специалности". Осъществил съм световните премиери на 40 съвременни творби. Така че притежавам много богат и всеобхватен репертоар. И дори, ако трябва да съм искрен, напоследък твърде рядко дирижирам барокова музика.

Дали по някакъв начин интерпретацията ви на старата музика не прехвърля мост към съвременната?

- Понякога имаме основание да смятаме, че старата музика е като съвременната, защото й правим световна премиера. Голяма част от изпълняваните и записани от мен произведения не са били изпълнявани от създаването си през XVII или XVIII век. Така че те не са част от обичайната изпълнителска традиция. От друга страна, съм си създал принципи относно битуващата практика през XVIII век, които са вече в кръвта ми. Случва се да изпълнявам музика от XХ и ХХI век и подсъзнателно да прилагам същите принципи на фразиране например. Но това е моят живот. По този начин разсъждават мозъкът и сърцето ми. За мен е много трудно да спра и да се опитам да направя нещо по съвършено несвойствен за мен начин. Предполагам, че ако това се нарича стил, всъщност притежавам множество стилове. Много ще се радвам, независимо дали изпълнявам Бах, Хайдн или Шуман, хората да са в състояние да открият моите особености в извайването на музиката или драматургията, която откривам в произведението. Разбира се, може и да греша - понякога ми се струва, че налагам по-скоро представата си за нещо. Но аз разказвам своята история и ще се придържам към нея.

Музиката на кой от композиторите лежи най-почетно в сърцето ви и се идентифицирате с нея?

- Ако попадна на самотен остров, със сигурност бих взел със себе си музиката на Бах. За мен той представлява кулминация в музиката от толкова много и различни стилове. Бах може да донесе интелектуално, почти математическо удовлетворение, ако предпочитате, но дори и без да се замисляте, духът ви се е извисил. За мен е изумително как човешко същество е било способно да композира такава невероятно сложна музика по такъв прост начин, че да носи радост на всекиго. Ако трябва да избирам само едно произведение, ще бъде Месата в си минор, Голямата меса на Бах, и по-точно първите две части Kyrie и Gloria. Другото удивително при Бах е, че сякаш е писал музика за бъдещето. За мен той е абсолютното удовлетворение и по отношение на жанровото многообразие - Бранденбургските концерти, оркестровите сюити, кантатите. Самият аз не съм дълбоко религиозен, но човек може да се вдъхновява от нечия друга религиозна страст. Това чувство е довело до създаването на толкова прекрасни произведения на изкуството, че те отдавна са надмогнали всякакви граници и ограничения и сигурен съм, всеки би определил музиката на Бах като изпълваща съществото.

В състава на бароковия оркестър на Европейския съюз през 2008 има и двама българи - цигуларите Зефира Вълова и Иван Илиев...

- Те са изключително ценни за оркестъра. И са много добър пример, особено Зефира, която догодина поканихме за солист, как човек, завършил съвременна цигулкова школа и започнал да разучава бароковата музика от записи на компактдискове, може да напредне много бързо. Тя успява да придаде нови идеи като изпълнител, но и ги осмисля, така че да прозвучат естествено. Свири бароковата музика по изумителен начин. Според мен двамата с Иван ще постигнат голям успех, защото по нищо не отстъпват на останалите музиканти от оркестъра.

Непрекъснато сте в движение - концертирате, записвате, пътувате много, а видимо няма и следа от умора, излъчвате страхотна енергия.

- Правя много физически упражнения. Дори самото дирижиране вече е добро натоварване за тялото - пък и през цялото време стоя прав. В младежкия бароков оркестър музикантите също свирят прави, защото това е добре за общуването с публиката. Вкъщи разполагам с гореща вана и сауна - като се прибера, ваната няма да спори с мен, а в сауната мога да разчитам на половин час пълен покой, в който да си събера мислите.

От друга страна, понасям този режим на живот от средата на 70-те години на миналия век, така че вече 30 години живея с това темпо. И едва сега успявам малко да укротя нещата. Вече имам четири внучета - две в Австралия и две в Англия, и трябва да намирам време и за тях. Щастлив съм, че с годините успявам все по-добре да съчетавам нещата и да се чувствам по-спокоен.